автор: biala_liastovica

Прости ми, мамо,
че от теглила,
и време за тъга не ми остана!
Отдавна аз съм птица без крила,
вместо душа отдавна нося рана!

Животът ми ограбиха без жал,
жестоки хора, със души скопени,
Вместо сърце от ляво - буца кал,
а вместо съвест - камъни студени!

Преди проклинах! Вече не кълна!
Изречени са вече всички клетви!
Ще плаща всеки своята вина -
с най-тежката голгота във наследство!

Но зная мамо, ти ще ми простиш
че гробът ти тъй рядко посещавам
и диря те в небето - там блестиш
и пътя в тъмното ми осветяваш!

Не знам душата ти дали разбра,
какво се случи с твоето момиче,
но ти си мойта майчица добра
и винаги прощаваш и обичаш!

Когато пред очите падне мрак
и тежко и оловно е в сърцето,
във нощното небе поглеждам пак
и ти си там - звездичка на небето!