автор: ringo

Декември вече чука на вратата
и още само миг ще я отвори,
отдавна изпреварен от мъглата,
полегнала по селските стобори.

Добитъкът в обора ще преживя
най-вкусните си хапки късно лято.
По клоните листата ще умират,
без птици ще заглъхнат и гнездата.

Със студ и зимата ще дойде сетне
във съпровод на бели ескадрони,
на есента във трона тя ще седне,
снежинки ще окичат всички клони.

Животът в бяло пак ще продължава,
къщурките лулите ще запалят,
димът нагоре ще се възвисява
и сняг ще пада бавно на парцали.

Да можеше и пухкав сняг в душите
да скрие някак тежките ни рани -
да светне бодро пламъче в очите
и болките лош спомен да останат!...