Когато порцеланът свети в тъмното и тихото на стая.
А формата не дразни с ръбове. Бъдещето е реалност.
И може би отново ще засвети с отсъствие на благост.
Тогава знам. И жена и мъж са цялото на синьо цвете.
Миналото не съществува Но помнете: Memento mori
---
Реките отразяват силуети Назарет е недалеч от Рая
И падайки звезда над яслата ще свети.
Стари влъхви с дар дошли са прегърбени и отдалече
Те са среднощните потайни пилигрими.
В Рим вълчица ще търси под земята за своите вълчета
дзифта, с който да откърми синовете си.
---
И поникват порцеланови лалета. И прозират свято в бялата магия.
В тъмното и тихото на тайна стая. Самотни жена и мъж прегърнати.
Превърнали са се в красиво цвете. Прозират порцеланови видения.
Миналото е в нереалната реалност. И формата не дразни с ръбовете.
От брега...