автор: pastirka

Тъгата ражда винаги въпроси.
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи.

Но в стъпките на изгревите боси
душата ми върви и радост проси.
Дали в сърце на друг ще я открие?
Тъгата ражда винаги въпроси.

Съдбата ли живота ми жигоса,
та дните се въртят на строги оси?
Орисани любов да не открият,
в скалите кораба ли ще разбият
годините - безстрашните матроси?
Тъгата ражда винаги въпроси.

08.11.2020