автор: poligraf

Живея просто - не мърцина,
не за яхти и за мезонети,
себе си да съм, далеч от грима,
без поза, мазни пируети.

Живея просто - еднолико,
залъкът макар и да пресяда,
за нея - любовта велика,
готов съм и до гроб да страдам.

Живея с минуса и плюса
в чувствата от „А” до „Я”- първичен,
да любя силно съм орисан,
мога и за трима да обичам.

Във студ, във зной, във немотия,
дишам с алвеоли на мечтите,
в тайните на мойта орисия
перото на поет е скрито.

За остров пуст, море с две чайки,
за залезите с лист хартия -
за тях живея, звездите ярки,
със тях една любов да пия!