автор: pavlinag

Непокорният вятър,
той с това ме привлича –
че от всички еднакви
е безкрайно различен.
Аз ще бъда трептяща,
ако той ме разроши!
Аз ще бъда любяща,
ако той ще ме носи
във прегръдките силни
над земята зелена!
Аз ще бъда красива,
ако заедно с мене
и през моите вени
се развихри пенливо!
Аз ще бъда печална,
ако мигом разбие
на мечтите подпорите
и ги срути в краката ми
и ме кара да моля
да ме вземе в обятията си,
а след туй ме остави
да го чакам на пътя,
без да зная далече ли
се намира домът му
и дали ще е краят
на това пълнолуние,
във което за първи път
обичам безумно
най-ефирното – вятъра.