автор: lirik1

И с шапката на въжеиграч ще съм мъжа с лъвското сърце
и кучешка опашка. Мокър и горещ ще вляза в теб
И с тласък ще разтворя влажните
ти светове
за жадуваните ласки.
Ще стопя омрази злоба и лъжи

И треснати от гръм и мълния ще са атлантите,
че аз, въжеиграчът, за теб крепя Земята.

(онази, синята, с многото водаи самотни континенти).

И само с лудостта свещена на поет и мъж.Нали ти казвах.
Само по дъжда на желаните копнежи.
И любов ще свети.
След това
и
нежност.

Ех тогава бледоликите мъже от кораба на Ной ще се разбягат.
И никой няма да усети как ще захвърля шапката на въжеиграч.
И леко ще се заизкачвам по дъжда, по който всъщност слязох.

За да те спася любов моя от себе си, там, на брега,
където вечно е любов морето ревниво.
И само утрин само утрин...