автор: ole72

Синьото небе е смях,
а листата - огнен прах
и минутите преливат,
в гъсти мигове се вливат.

Плези слънцето лъчи,
после весело цвърчи,
пее грозд до едра тиква,
в сладост чувството пониква.
 
Вятърът е кукуряк,
с есен готви се за брак,
в цветната й радост тича,
докато й заприлича.