автор: Cyriana

(на С.)

Поне да беше спрял да се простиш,
макар и мълчаливо само с поглед.
Със нелюбов са пълни онези тишини,
в които липсват думи за сбогуване.

Очаквах те в неделите по здрач
от пътя си дъждовен да се върнеш.
По снежни улици вървейки,
се взирах в тъмнината да те зърна.

Да беше спрял да помълчим поне веднъж
на уличката тясна сред сградите бетонни
в покоя на нощта сред снежна самота
с прегърнати сърца, нашепващи си „сбогом“.
_____________________________________
13-ти октомври 2020 г.