автор: lirik1

Станах...огледах се нямаше никой
Само два отрицателни знака висяха

Със страшна сила тези кръстни знаци
висяха над Кръста до едно тъмно бесило

И докато аз си мислех за мляко с кафе
До мен побратим ми викаше: Дайте вино

И самодивите да дойдат немедлено
Защото кървяхме лошо кървяхме

Дяконе Василий лошо кървяхме
И нямаше братче самодиви а диви

И диво ни целуваха в устата пресъхнали
И нямаше никой да да двойно отрицание

И тиха безнадеждност разстилаше
мъглата от роби за роби вовеки

А до гроба му незнаен виеше куче бездомно в студа

И без милост за милост завинаги ще е 18-ти февруарий

От брега...