Станах...огледах се нямаше никой
Само два отрицателни знака висяха
Със страшна сила тези кръстни знаци
висяха над Кръста до едно тъмно бесило
И докато аз си мислех за мляко с кафе
До мен побратим ми викаше: Дайте вино
И самодивите да дойдат немедлено
Защото кървяхме лошо кървяхме
Дяконе Василий лошо кървяхме
И нямаше братче самодиви а диви
И диво ни целуваха в устата пресъхнали
И нямаше никой да да двойно отрицание
И тиха безнадеждност разстилаше
мъглата от роби за роби вовеки
А до гроба му незнаен виеше куче бездомно в студа
И без милост за милост завинаги ще е 18-ти февруарий
От брега...