автор: Yotovava

Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много.

Боли ме, ала пътят предстои –
в неясната мъгла – почти зад хълма.
Събирам мислите си – две-на три.
И сянката си дълга мракът хвърля.

Животът ми все пак ще продължи –
уроците му трябва да науча.
Как вярвах на прекрасните лъжи!
Но моят дом отдавна е заключен.

Добре че е до мене есента –
сезонът на смирените въздишки.
За прошка те целувам, след това
не ме търси – едва ли ще ти пиша