автор: rajsun

„А гумичката трие, трие...”
Андрей Германов

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

Хитрувам пред ония, свише,
оставял съм по 2-3 молива!
Пак пишат, не че да не пишат,
но много се задраскват, моля ви.

Затуй – с един! И друго важно –
да не разтягаме локума! –
това забравих да ти кажа:
до моливчето турям гума.

Те тая гумичка е крива,
та чак понякога ме плаши,
защото смисъла изтрива,
а не посяга на талаша.

На нея да се сърдим, друже,
за хубавото и за пошлото.
Ти имаш ли да ми услужиш?
Да пратиш твоята по пощата?

Или по вятъра пратú я.
Дай óвреме, че иде час
моичката да изтрие
написаното. Че и нас.