От другия бряг твоят дом е светулка,
не достига до нея даже водната шир,
планината покрита със снежни драскулки,
е надпис за сбогом от зимен всемир!
Ти си някъде там, нямам лодка да стигна,
нямам брод или път, ни хриле, ни криле,
до твоята стряха далечна, но толкова свидна
и да разцъфне пролет под нашите нозе!