автор: LeoBedrosian

Двамата сме сами,
а пием от една чаша.
Ракията люти
но туршията си е наша.

Дъждът вали
стича се по улуците
с теб сами
мечтаем за внуците

Вечерен мрак,
светят мезонети.
Ще ти свиря пак.
Подай кларинета...

Знам, боли не са
ни малко годините
по коляното ти
тълкуваш за зимите.

Послушай. Сега
ще ти кажа една тайна:
преди сто лета
и сега ме омайваш!