автор: mitkoeapostolov

Един от любимите ми филми е „Обществото на мъртвите поети” с Робин Уилямс. Накратко – филмът проследява развитието на група момчета в мъжка гимназия. Един от техните учители, Робин Уилямс, ги учи как да мислят самостоятелно, да обичат себе си и живота и да живеят за мига, или казано на латински Carpe Diem.
Филмът е основополагащ в американската култура и изобщо западния манталитет. Идеята да живееш в настоящия момент, без да се влияеш от миналото и бъдещето, е идеална за консуматорското общество. Мигът може да е продукт или емоция, но важното е да се консумира сега.
Разбира се оригиналният контекст е съвсем различен – Робин Уилямс иска да освободи своите ученици от оковите на миналите грешки и страховете от бъдещи провали. Да живееш за мига звучи като панацея на естествените човешки притеснения. Но и това лекарство може да отрови своя пациент, ако се прекали с дозата.
Животът е изпълнен с мигове – моменти в които човек може да консумира емоция или продукт или и двете едновременно. Ако не се спре навреме, всеки от нас може да прекали. Последствията са значителни – миналото, настоящето и бъдещето могат да имплодират и така ценният миг да загуби своята стойност и смисъл. Конкретен пример – ако човек живее всеки миг, като за последно, то може лесно да си докара свръхдоза адреналин, след която да се срине и да е неспособен да изпитва каквото и да е чувство.
За мен миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно, в дози и баланс, които всеки определя сам за себе си. Но освен да се наслади на всеки миг, мисля че е важно, човек да може и да пропуска мигове и възможности, да губи, да съжалява, защото тези състояния балансират чувството на щастие и равновесие.
Като учител, не зная какъв подход бих препоръчал на своите ученици като правилен в живота. Понякога не е нужно един педагог да дава отговори, а просто да накара учениците си да чувстват, че ги подкрепя и обича такива каквито са, с решенията които взимат, било то правилни или грешни. Друг път децата имат нужда някой да ги навика, да им се накара, да ги уплаши. Да имаш усета какво е правилното решение във всяка ситуация е божествена дарба, която никой не може да проявява постоянно.
В заключение бих казал, че колкото и прекрасно да звучи фразата – „живей за мига”, и тя има своите ограничения и рискове. Благодаря на Робин Уилямс, че ме подтикна да тръгна по пътя на това разсъждение.