Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 3
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: Albatros
:: ZAGORA
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМонахинята
раздел: Разкази
автор: Virginia

Лирична проза

Монахинята пристига на морския бряг, за да изпрати залязващото есенно слънце. Тя е щастлива без да знае това. Обича да стои на Вълнолома и да наблюдава морето и ветрилото на прелитащите чайки.
Тук ветровете кръстосват своите камшици над бягащите вълни и развяват монашеските и дрехи така както издуват платната на корабите в морето. Идва тук само за седмица през годината, но за нея това е миг от вечността. Нейните преживявания са единственото и богатство. Усеща се влажна, солена и свежа – като морска вълна, спряла да отпочине на брега. Намерила е „обителта на своето покаяние“. Станала е монахиня по една единствена причина: копнеж да служи и да принадлежи. Силна била духовната и жажда по бога и все по-силна и неутолима ставала тя в молитвите и. И тя оставила всичко в света, за да се посвети само и единствено на Него, по когото изгаряло сърцето и.
Тя застава срещу огледалото на вселената и от там черпи своята собствена безкрайност, съзерцава вроденото и величие.
Този, който не е успял да се срещне със своето истинско призвание неговият живот е ад.
В съвременния свят всички живеят далече от себе си...А от тях се очаква само да изпълняват божията повеля – да обичат своите ближни.
За какво ли мисли, когато остава самичка тук? За тайните на морето и земното битие!
За Божията любов! За Сътворението! За тъгата на Вечността и за краткостта на живота!
Безлюдния морски бряг е обладан от царствената власт на есента, прогонила далеч съвременната смет на цивилизацията.
В тази безбрежна шир изглежда нищожна всичката суета на света. В далечината се носи самотна лодка, обвита в синя мъгла – като мираж. Самотен рибар стои зад тежките весла.
Монахинята долавя гибелния глас на морето. Дишат неспокойно дълбините му. Там навътре в дълбочината се заражда коварно вълнение и прииждат огромни вълни към брега. Като яростни хали, изплезили сребристи езици вълните прииждат, пръскат се и отново събират сили и потеглят към брега. Заливат солени сълзи черното и расо. Тя се моли но своя Бог да спрe бурята, моли се за спасението на самотния рибар и на всички страдалци. Погледът и се премрежва и тя вече не вижда. Вълните са огромни. Не стихва стихията и се заканва да отнесе и нея. Морето иска да потопи лодката и рибарят от миража. С неутолима гладнишка страст стихията посяга към него, за да го отнесе в обятията си и да го погребе в своите дълбини.
С пребледнели развълнувани устни тя продължава да моли спасение.
-О, Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, запази живота на всички, които се борят със стихиите! - мълви Монахинята.
Морето е жестоко в своята нежност и страстно в стихията на своето лудо препускане. Тя вярва, че бурята на страстите, с които се бори и бурята, която ще потопи лодката на бедния рибар много си приличат. Същият рибар обаче успява да се отскубне от ноктите на бурята и продължава с реквиема си да предизвиква морските вълни. Ако друга буря утре потопи отново рибаря, то песента му ще се слее с гласа на морето и ще продължи да отеква още по-тържествено! Бурята, която убива нейните пориви, не е в състояние да унищожи нейната вяра. Нейната скръб и нейната радост се сливат зад хоризонта и в това се състои нейното величие и превъзходство над всекидневната суета и греховност на цивилизацията.
Изпълнено с грохота на стихиите морето успява да я приласкае. Страстните му въздишки обладават обречените на безбрачие тяло и душа. В това е магията на този любовен акт, когато нежността е по-силна от стихийния гняв на бурята.
Задъхано диша морето. Все по-тежко и все по-плавно бурята спира.
Монахинята върви по вълнолома. Вятърът гали нейните невидими рани. Тя чувства спокойния бриз на морското дихание и Вярва, че я е докоснал Бог!

Венеция Маркова


Публикувано от Administrator на 28.09.2020 @ 14:19:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Virginia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тихо Благовестие
автор: LeoBedrosian
472 четения | оценка 5

показвания 28997
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Монахинята " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Монахинята
от Lirik1 на 28.09.2020 @ 17:19:37
(Профил | Изпрати бележка)
Изключително чувствено описание на душа отдадена на Бог, а вярата и в Него е толкова силна, за да Го усети...
Обичам този стил на писане, Венис, знаеш. Радвам се, че се появи след летните дни, и до нови срещи!
Лирик :-)


Re: Монахинята
от Virginia (venn2017@mail.bg) на 28.09.2020 @ 18:06:27
(Профил | Изпрати бележка)
БЛАГОДАРЯ!!!
Радвам се, че отново се срещаме тук, знаеш!
Последното пътешествие с гондола беше прекрасно!
Поздрави!
Венис

]


Re: Монахинята
от Lirik1 на 29.09.2020 @ 13:28:07
(Профил | Изпрати бележка)
А сега и по брега на морето...вълнуващо е.
Лирик

]