автор: yotovava

Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел,
три секунди преди залез,
чай от мащерка и риган,
стекла се в прашинка златна
капчица от мойта мигла,
куп безсмислени въпроси,
оскрежен небесен лимец,
спомени за сенокоси,
шепоти на райски птици,
дъхове на цъфнал люляк –
в белонога синеока вечер,
мисли – за когото любех,
и копнеж по сън далечен,
сух, корав и черен къшей,
тънка гиздава забрадка,
И животът да е свършил –
пак е хубаво и сладко.
Имам тебе, имам всичко
и когато си затръгвам,
ще съм сита – че обичах
толкова, че да се върна.