автор: wingless

/на майка ми/

Сбогувам се – притихнало дете,
пространството в сърцето ми се свива
в мълчание,а времето расте
но никога на тръгване не стига.

И без да знам защо и от какво
се раждат дните за да си отидат –
ги виждам,как по твоето чело
върху една целувка се събират.

Зад този хоризонт или отвъд,
когато някой ден се изкатеря
на онзи връх по който няма път,
навярно с тебе пак ще се намерим.

Сега мълча – изгубено дете,
пространството в сърцето ми се свива
в безвремие – а времето расте,
но вечно на раздяла недостига.