автор: ole72

Денят е от бонбон, но сладкокисел
и с удоволствие го смуче мисъл,
от изгрева родена и порасла,
и приютена в морската си ясла.
На пръсти слънцето безспир танцува,
лъчите си развява и вълнува.
Доматен е септември до червено,
спи лятото - щастливо и смирено.
На есен ми мирише, но не дишам
и с летните си букви още пиша,
и в летните сандали се спасявам,
и лятото не го, не си го давам.
Защото още нося летен огън
и го раздавам всеки ден, и мога
по устните на лятото да сричам,
че ме обича, както го обичам.
Живее ми се слънчево-лежерно
и без диктовка на сезонна нервност,
без дните да броя и да пресмятам,
защото в мене си е вечно лято.