автор: yotovava

Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел.

И с бял конец тропосан, хоризонтът
обтяга гръб, а прешлените пукат,
Забили нокти в пясъка до лодките,
тревожно ли камъшите шушукат?

Във кръчмите – затворени без време,
келнерите са преяли със усмивки.
А мравчиците мъкнат като бреме
трохите от непраните покривки.

С индиговите пръсти тишината
ще може ли за миг да изрисува
контурите на пътя за обратно
към лятото, в което ме сънуваш?