автор: mitkoeapostolov

Наскоро публикувах произведенията „Три, две едно, Стоп!”, „Аз съм Ахмед Доган”, „За чест и слава”, „Мамо, тате, обичайте ме”, в които пространно разгледах нуждата от баланс, честност, самокритичност и родителска любов.
Скоро след това гледах двусерийния документален филм „Ланс”, за американския колоездач Ланс Армстонг. Той печели Тур дьо Франс рекордните седем пъти, само за да се разбере години по-късно, че е взимал неразрешени стимуланти. По време на филма, темите от предишните ми произведения се повдигат отново, затова реших да поразсъждавам отново върху тях.
В допълнение на вече публикуваните произведения, нека разгледаме съвременното консуматорско общество, в което действителността не се изживява, а се консумира. Тъй като човешкото тяло отделя адреналин и ендорфин, когато постига цели, реализира желания, купува коли, къщи, яхти, начинът ни на живот ни превръща в наркомани – хора обсебени от цели и желания, готови на всичко, само и само да си бием следващата доза.
Както и с наркотиците, с времето необходимата доза става все по-голяма – по-висока позиция, по-предно място, по-голяма кола, по-скъпа вила. Балонът продължава да се надува, докато един ден не се пръсне – най-често заради здравословен проблем, износване, липса на мотивация.
Учим ли се от грешките си? Не. Защото под нас чакат озверели следващите наркомани, които още не знаят какви са последствията и се заблуждават, че могат да ги понесат.
В такова семейство и общество, в което индивидът не е ценен просто защото съществува, а постоянно трябва да се доказва чрез някакво постижение, случаят на Ланс Армстронг не трябва да се разглежда като изключение, а като правило. Просто имаме рядката възможност да видим осветена цялата ситуация на един успешен човек.
Затова намирам обществената реакция в такива случаи за неприемлива. Същите хора, които неистово са крещели „Давай Ланс”, „Не се ебавай с Тексас”, „Ю ес ей”, после скандират „Измамник”, „Боклук”, „Да ти го начукам”.
Документалният филм отлично показва, че не Ланс е проблемът, а цялата организация, в която участват всички останали колоездачи, техните треньори, лекари, спонсори, ръководители.
Кога човешкото общество ще разбере, че успехът винаги има и тъмна страна? Нима постоянно не четем новини за най-успелите хора и техните прегрешения? Оказва се, че най-влиятелният продуцент насилвал жени, най-известният актьор изневерявал, политикът крадял пари, спортистът мамил.
Успехът има цена. Той не е естествено положение на човешката душа. За всеки тази цена е различна. Но насилие и измама винаги има, ако не срещу другите, то срещу себе си (което хич не е малко). Тук трябва да си спомним само думите на големия шампион Андре Агаси – „Станах тенесист, защото баща ми ме насили”. Същите думи на Марат Сафин – „Със сестра ми започнахме да тренираме тенис, заради майка ни. Аз исках да играя футбол”. Същите думи и на Ланс – „Не бях добър в нито един спорт. Доведеният ми баща ме насили да спазвам желязна дисциплина”. Същите думи на Майкъл Джордан. Същите думи на Скоти Пипън. Същото развитие на златното поколение на българските футболисти от САЩ ‘94.
Ние, всички по света, без значение от раса и религия, сме издигнали състезанието и постиженията на такъв пиедестал, че изкачването върху него е невъзможно по честен, балансиран и щастлив начин. Вместо това се лутаме по оста – „Разпни го!”, „Осанна!”, без да си даваме сметка, че нито едното е добро за нас, нито другото.
Алтернативата? Да се ценим за това, което сме, а не за постиженията и придобивките ни. Да щадим децата с изискванията и моделите си. Да не поливаме цветето отгоре, а да му сипваме в подложката, за да може то само да дръпне колкото му е необходимо.
Всичко това е възможно само ако всеки човек намери пътя да обича себе си истински, без значение от мнението на другите. А това е толкова трудно.
Никога не съм харесвал Ланс Армстронг. Не зная защо. Не харесвах дори благотворителната му инициатива, която продаваше пластмасови гривни, за да набере средства за младежи с рак. След като внимателно изгледах филма за него, с ръка на сърцето мога да кажа, че съм му благодарен – затова че виждаме цената и усилието да се успее в света, който сме създали. Аз съм Ланс Армстронг.