автор: pavli

Ръцете ми – птици...
раздвижват пространството...
Без цветове
цветя изплитат дантела...
Неспокойни пеперуди проблясват
и обладават мислите...
Жабешки хор приглася
на щурчов оркестър...
Поглъщам жадно
стоновете между тях...
И някакви изгубени
мечета ридаят в ниското...
Ах, тази нощ проклета
със сенките се сля...
Непроницаем пъзел...
Песента на реката в мен заглъхва...
И болката остава недоизплакана...
Очаквам пробуждането...

© Павлина Петрова