автор: ole72

Август бърза да се случи,
тича, в слънцето наднича,
пее, срича, жадно учи
летният език, митичен.

Щъркел маха му за сбогом,
лястовичките го викат,
той лети до изнемога
пада, пак криле надига.

Връща се и напрегръща
котки, хора, изгрев, птички,
още в лятната си къща,
за да си припомни всичко.

Вкус на сладолед и диня,
мирис прасковено-нежен,
сладка тайна на смокиня,
морски аромат, безбрежен.

Пясъкът под стъпки скъпи,
чайки влюбени до бяло,
скоро в есента ще стъпи,
но пред лятно гледало

се оглежда и намира
най-любимите си мисли,
после сладостно прибира
спомени добри и чисти.

После в залеза усеща,
че макар да си отива,
ще изгрее в нова среща
догодина пак щастливо.