автор: mitkoeapostolov

- Слънчевите очила, които носиш, не бяха ли на мода преди трийсет години? – пита ме баща ми докато се разхождаме по улицата.
Вместо да му отговоря, спирам пред продавачката на царевица.
- Може ли да погледна в тенджерата? – питам я.
Тя отваря капака. Вътре са наредени жълти кочани с царевица от новата, с многото зърна и малкото вкус.
- Не благодаря – казвам ѝ. – Ще изчакам да се върне модата на предишната.
Продължаваме да вървим по улицата.
- Аз знаех, че ще стане така – подхваща баща ми без връзка.
- Как? – питам аз.
- Че инженерите отново ще дойдат на мода. Прекалено много хора се втурнаха към правото, медицината и икономиката.
Замислям се за собственото си пътешествие през времето. На осемнайсет вярвах, че България е минало за мен. На тридесет и шест зная, че тя е настояще и бъдеще. Десетките травми, които нося от миналото, определят настоящето и бъдещето ми. Бъдещите ми желания и стремежи влияят върху дейностите ми в настоящето.
Мислите ми не са случайни. Последните няколко дни с интерес следя развитието на немския сериал Dark, където времето не тече по линеарната ос – минало, сегашно, бъдеще, а се слива в едно всеобщо понятие. Често се сещам и за филма, Mr. Nobody, където един и същи човек изживява няколко съдби едновременно, в зависимост от решенията, които взема в различни моменти от живота си.
Задавам си въпроса – как да оцелея в тази сложна матрица, в която пространството се развива в няколко едновременни измерения? Повечето религии и философии се концентрират върху сегашния момент. Самият аз съм пробвал този подход. Цял живот съм се укорявал в един симпатичен мързел, който ми е пречел на пълната концентрация върху настоящето.
В последната година успях да го изкореня (чрез концентрация единствено върху дейности, които ми доставят удоволствие) и най-сетне да се отдам напълно на всеки миг от реалността. Последиците бяха върховни. Не съм взимал наркотици, но чувството всяка секунда да си в настоящето и всичко, което правиш да ти харесва, е точно такова. Така, реалността се превръща в опиат, който рано или късно води до свръхдоза. В по-конкретни измерения – умствено прегаряне.
Напоследък се опитвам отново да отгледам позавехналия си симпатичен мързел и да оставям мисълта си свободно да се рее из времето и пространството. Затова сега съм седнал на пейка в парка и наблюдавам света наоколо. През слънчевите очила се вижда розово минало и тъмно бъдеще за настоящия писател-любител.