автор: hristam

Метнал вятърна шуба на гръб,
скрил в ръката си щурчова песен,
по брега на вечерния ръб
тихо слиза сеячът небесен.

А над него се люшва небе -
необятна река пълноводна
и полето под нея се рее
по среднощния дъх като кораб.

Разпиляват зелени вълни
натежалите върбови сенки.
А сеячът върви ли, върви,
прекосил всички сънни пътеки.

После пръсва от звездното семе
по туптящата гръд на нивята.
И потича на лепкав сок време
с аромата на щурчово лято.

Никнат светли филизи тогава
на съня от браздата сребриста.
И по изгрев сърцето изгрява
от небесна целувка по-чисто.