автор: Iony_ada

Когато аз не мога да заплача,
небето плаче вместо мен.
Очите ми препълнени са вече
със сълзи неизплакани от теб.

За птици е спокойното небе,
но скупчат ли се облаци във него
от дълбините му връхлитат разгневени
потисканите твои страхове.

Оставяш ги до кръв да изкълват
душата ми и заедно със нея
последните зрънца любов,
които без любов са оцелели.

Неистово болейки в мен,
ти дишаш ме, а аз загивам.
Когато юли си отиде,
във теб ще заваля завинаги.