Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 459
ХуЛитери: 5
Всичко: 464

Онлайн сега:
:: vlakant
:: lirik1
:: marathon
:: Heel
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКосите на върбите
раздел: Избрано любовна лирика
автор: ma_gi

И точно, когато си мислиш, че знаеш отговорите,
животът променя въпросите…


Косите на върбите
се целуват
със устните на тръпнещия мрак.
А вятърът
за тях бе пропътувал
от край до край
изплашения свят.

И стъкнал бе
домашното огнище,
докато слушал кръшния им смях.
Сега ги чака.
И димят стърнищата.
И сам
преглъща
обредния хляб.

А мракът
със светулкова магия
просветва в разпилените коси.
Върбите стенат.
И оголват шии.
А вятърът е полудял.
Свисти.

Насила
облаците към реката влачи,
свткавици огъва
разярен.
И капките са хиляди палачи –
свистят куршумено
по мрака.
И по мен.

Дъждовните въжета ме оплитат.
Ревниво ме обгръща
лепкав страх,
а бурята
в душата ми залита,
пияна и от страсти,
и от грях.

Косите ми
със мрака се целуват.
Сама преглъщам обредния хляб.
Стърнище съм.
И ти не си пътуване.
А някога умирахме от глад…


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.07.2020 @ 12:29:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано любовна лирика

» Материали от
   ma_gi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 19:28:47 часа

добави твой текст
"Косите на върбите" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Косите на върбите
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.07.2020 @ 12:27:33
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Възхитена съм, Маги!


RE: Косите на върбите
от ma_gi на 09.10.2020 @ 17:55:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Косите на върбите
от tearfly на 22.07.2020 @ 22:05:05
(Профил | Изпрати бележка)
Браво и от мен!
А краят на текста е брутален...


Re: Косите на върбите
от ma_gi на 09.10.2020 @ 17:56:09
(Профил | Изпрати бележка)
:)))

]


Re: Косите на върбите
от rajsun на 22.07.2020 @ 23:23:35
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави)))


Re: Косите на върбите
от ma_gi на 09.10.2020 @ 17:56:29
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]