автор: rady

Аз няма как да обясня
желанието да се потопим в тъгата...
Онази декадентска страст
да търсим есени, красиви рими,
не бих могла да обясня
и онзи кротък нихилизъм,
мутирал в дъното на ДНК-то...
Но знам, че само Хомо сапиенс тъгува
за всички малки риби, зелени еуглени
и птицечовките, живели в него!
И пренебрегвайки най-безразсъдно
на сътворението правилата,
самоизяжда се в неверие и страх.
Разгражда се на тъжни молекули
във цикли и дихателни вериги,
но кислородът, както знаем, все не стига...
Докато най-после, в онзи сетен цикъл,
издишва се и се разлива в самотата.
Това е - просто нищо друго няма.