Една вечер пътувахме с приятелката ми в тролея за вкъщи. Като добри граждани си носехме маските на лицата, задължителни заради върлуващия по света и у нас вирус.
Седяхме на седалки с гръб към движението. Зад нас имаше мъж и жена с леко прокъсани дрехи, на неопределена възраст, с мътни погледи. На жената ѝ липсваха няколко предни зъба. Малко зад тях бяха двама футболни фена на около двайсетина години и надигаха шише водка. В средата на тролея, срещу нашата седалка, стоеше изправено младо момиче – стройно, слабичко, може би на двайсет и нещо години. Назад имаше още няколко души.
Приятелката ми си отвори телефона и се загледа в нещо там. Изведнъж правото момиче се обърна към един мъж, застанал до най-близката врата. Беше около шейсетинагодишен, с мръсна червена тениска.
- На какво прилича това! Само трийсет процента от пътниците са с маски! Вие защо не сте с маска?
- За какво пък ми е маска – троснато отвърна мъжът.
- Как защо?! Заради вируса! Няма заради вас да страдаме ние!
- Я ме остави на мира!
- Няма да ви оставя! Къде ви е маската?
И двамата се ожесточаваха все повече и повече. Момичето беше пълно с неизчерпаема енергия срещу провинилия се. А друг мъж без маска от задните седалки тихомълком си сложи своята.
В това време приятелката ми ми показа във фейсбук обявление за предстоящия Беглика фест. Той щял да се проведе цяла седмица, да събере на едно място духовно извисени хора и „съ-творци“. Според обявата щяло да бъде прекрасно, неземно, невероятно!
А на метри от нас, словесната престрелка продължаваше:
- Длъжен сте да носите маска!
- Махай се, ма! Слизам на следващата спирка!
- Ами слизайте! По-добре за нас!
- Абе я си еби майката! Гадна гербаджийка! Съсипахте държавата! - изпсува мъжът и слезе.
Момичето невъзмутимо се обърна, подмина ни и се изтъпанчи пред опърпаните мъж и жена и футболните фенове.
- Вие защо сте без маски? Не знаете ли за наредбата?
- Я се разкарай! - отвърна ѝ мъжът. - Остави ни на мира!
- Ти ли ще ми кажеш какво да правя? Махай се, кучко! - извика жената с липсващите зъби.
- Длъжни сте да носите маски в градския транспорт!
Продължиха още малко в този дух. Колкото и да обиждаха и да се пенеха, двойката не можеше да пребори упоритостта на настояващата за маски.
Приятелката ми продължаваше да ми показва съобщенията около провеждането на Беглика и да се смее.
- Не стига, че е цяла седмица, а няма да има концерти – вметна тя. - Какво тогава ни остава, само йога упражнения ли?
Както пишеше в информацията, фестивалът се провеждал на „сакрално пространство”...
През това време двамата, приличащи на клошари, слязоха. Бойното момиче вече спореше с футболните фенове.
- А на вас къде са ви маските?
- Сега бях на мач с 45 хиляди човека! За какво ми е да нося маска – говореше единият с прегракнал от викане глас.
- Ами точно затова – отвърна момичето.
„...там хората се учат взаимно и творят...“
- Е аз няма да взема да се изкашлям!
- Маската е най-вече за теб! Можеш да се заразиш.
„...Беглика вече е Обществен събор...“
- Няма да се заразя. Дезинфекцирам се като си пия водката.
- Е ти пиеш „Савой“. Тя е много слаба.
- Как ще е слаба! 40 процента алкохол.
- Не, 37 е.
„… всички гости и съ-творци ще трябва да заплатят „дарение“, за да се проведе фестивалът…“
- Сега бях на мач с 25 хиляди човека! Маска ми трябвала... Едно време куките ни забраняваха да ходим с маски, а сега ни задължават! Ебати тъпотията!
В крайна сметка тонът между момичето и феновете беше поомекнал. Слязоха заедно на следващата спирка. Момичето вървеше до младежите и им обясняваше нещо, размахвайки ръце. Изглеждаха като хора, които ще седнат да си допият някъде.
А ние слязохме след две спирки и се прибрахме.