автор: yotovava

Грешите, ако мислите, че страдам
след всичките световни новини.
Аз всяка вечер лягам в листопада,
загърбила тегоби и злини.

Разстилам си небето за покривка
и сладък ми е сухият комат,
защото с дъх на мащерка и риган
прегръща ме последната трева.

Ума ми не терзае любопитство
дали е хубаво да си богат.
Била съм и сама, и беззащитна
в побъркан и самодоволен свят.

Щастлива съм да имам шепа думи
и до една – изречени от теб.
За лека нощ – когато ме целунеш,
недей гаси единствената свещ.