автор: Albatros

... живее ми се в мъничко селце, залутано в горите на Балкана,
да си паса сюрийката овце, да ги пладня на сенчеста поляна,
да гребвам чиста изворна вода от някое мъхясало кайначе,
и моят ден по облите бърда да се търкаля – слънчево петаче,
да се събуждам праведен и чист, загърбил болки, скърби и печали,

и да посрещам изгрева златист във дворчето с асмите натежали,
щом задомя се с някое бабе, да насадим две-три лехи с домати –
да съм щастлив, че в синьото небе Бог няма сам-самин да ме отпрати,
тя да ми кипне супичка с фиде, картофче, морков, целина и лучец...
Ала къде е туй селце? Къде?... Пък и на мен едва ли ще се случи.

29 юний 2020 г.
гр. София, 12, 00 ч.