автор: tearfly

убива му мракът все повече
когато птиците напускат очите ѝ
а юг е толкова далече
силите са колебливи изоставени острови
с променливо време и много пясък -
унищожител на думи и трева
която изникваше между пръстите ѝ
а устните разплискваха като ехо гласа
който казваше
„нали знаеш, че времето не лекува обратните полети;
сега му е за гнездене, топлина и уют
с много перушина в сърцето”
и така с една ръка и едно крило
градеше с молитва и обич
високо в дървото – подпряло с клони луната
запалила свещи във черквата - клечки и сламки
и кал – сътворила нозе
и сърце със прегради
които ще следват живота
им
докато не се научат да летят отново