| Да си пълнеж към лула звучи толкова лесно, мамещо и забавно. Потапяш се в незнанието , плуваш във вълните на познанието и се носиш с цел и посока към съвършенството. Ала, ако всичко е със знание , но липсват умения? Ако развитието е само пелена, която развиваш малко, по малко, на етапи и от различни посоки, тогава среда ли търсиш? Край или само движение. Действие на опознаване, осмисляне и после пак потапяне, но този път в инерцията на повторението. До момента на отегчение. Тогава трябва ли да потърсиш сливане, като форма на взаимопомощ до момент на цялостност втъкана в различията и не хармонията до разпределение с цел общност, като цел любов или нещо друго. Подобно на балонче в чаша с газирана вода търсещо повърхността . Рисуващо спирала в съдържанието и изсилвайки се от собствените движения. В крайна сметка достигайки до върха и средата, отново се изтласква по краищата. Разделено на малки капчици или все още като едно цяло, очакващо изливане или разтърсване- силово разделение. От промяната или просто в зависимост от формата , която привидно не съществува , не е важна. Все пак няма нищо по-сигурно, че рано или късно ще се случи не доказаното , но въпреки всичко не оспоримо. Илюзия съчетана с действителността . А, като единствено доказателство излъчваща ярка болезнено красива светлина. Жадувана макар и непозната , плашеща от самата мисъл, че си пълнеж от някоя лула.
Публикувано от mmm на 29.12.2004 @ 00:37:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Приказка за седемте лули" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказка за седемте лули от mojsei на 29.12.2004 @ 03:27:54 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Тази приказка ме разтърси - всяка дума в нея звучи полифонично, носейки в себе си великото, съзидателно съмнение на своя автор, за да покже и хоризонта на неговия опит, който се оказва недостатъчен пред напиращото съдържание...
"Да си пълнеж към лула звучи..." Не е важно как звучи. На мен даже не ми звучи много добре, но тук става въпрос да си съдържание на процес, който без теб не може да започне да функционира.
Тази приказка може да бъде разбрана в цялата й значимост само ако се познава логиката, развита от авторката във вече направените публикации на тази тема. В случая, фабулата се разгръща по линия на плодотворното съмнение, което последователно отхвърля стари наслоения, за да даде път на нови тенденции... Изказът е подчертано философски. |
]
]
Re: Приказка за седемте лули от Anton_Fotev на 29.12.2004 @ 22:36:49 (Профил | Изпрати бележка) | Авторката изтъкава мрежа от ключови образи , пронизваща целия текст и обединяваща в тпептящ поток привидното спокойствие на отделните изречения .
Крехка субтекстова линия , започваща с " да си пълнеж към лула е толкова лесно , мамещо и забавно ." и веднага преминаваща към " потяпш се в незнанието , плуваш във вълните на познанието и се носиш с цел и посока към съвършенството "
Още тук , в тези две първи изречения виждаме деликатен контраст и синтез между лесното и и ежедневното, едва ли не прозаично битийното и реката на духовното с нейние вълни и посоки .
Това спицифично обединение и умерено контрастно съпоставяне на определени понятия и образи виждаме и по нататък - вече в развитие и разгръщане в понятийна верига :
1)
знание - умения ,
развитие - пелена - разповиване ,
търсене на среда - край - движение .
Движението веднага ни се представя като духовно енергично състояние , на което се противопоставя отегчението, срещу което единственият лек е сливането на търсещите съзнания . Това сливане е възможно само при наличие на хармония , а естествено следствие от тази хармония е любовта .
и най - изтънченото е ,че тази логическа връзка се представя под формата на въпрос - Трябва ли ?
Подобно балонче .... изразява една неизбежност , смислово насочена към възможните колебания на онези читатели , неосъзнали риторичността на споменато преди малко " Трябва ли да потърсиш сливане "
2) Достигайки до емотивното доказване на неизбежния за нея извод , авторката преминава към едно поглеждане назад , обобщаване на етапите , елементите и движещите сили , заложени в дотук изгажданата семантична мрежа . Мрежа , която започваше с привидното противоречие между банално и непознато , минаваше през пътеките на познанието и стигаше до любовта като неизбежна цел и следствие от сливането на търсещите съзнания .
Това поглеждане назад е закодирано в ключовите понятия и образи : спирала ... в собствените движения ; Разделение ( контраст и намек за сливането ) , форма , която привидо не съществува ( намек за хармонията , необходима за истинското сливане ) , сигурно - доказано - оспоримо ( примомняне на двойката банално - непознато ...в този миг проумяваме , че движението на авторовата мисъл във втората част е в обратен ред, в ред обратен на този , в който се появяват елементите образи в първата част . Тоест имаме връщане към началото , към основната задача на този текст - да ни обясни какво е да си пълнеж на лула от емоционална гледна точка , да си пълнеж , съдъръжание на нечий друг личностен огън ... или консумация като прозаично/магично благо/дар . В подкрета на този краен извод цитирам следното кратко , лишено съзнателно от сказуемо изречение : " Илюзия , съчетана с действителността "
3) В този момент се разкрива крайната цел на Авторката . Тя тръгва от банално - непознато и стига до необходимостта и незбежността на нуждата от любов , връща се обратно към пръзаичното състояние да си пълнеж на нечий друг живот - и прави това само за да отрече неизбежноста , робската необходимост , логичност на такова връщане от сакралното към принизено битийното .
Защото - внушава ни тя - илюзията ( магичното ) , не е илюзия . Дествителността не е действителност . Единственото , с което можем да ги различим , единственото , с което можем да изберем кое какво е е красотата : " Илюзия съчетана с действителността . А, като единствено доказателство излъчваща ярка болезнено красива светлина. Жадувана макар и непозната , плашеща от самата мисъл, че си пълнеж от някоя лула.
" .
Бре , откога не бях писал критика |
Re: Приказка за седемте лули от Ufff на 30.12.2004 @ 07:43:12 (Профил | Изпрати бележка) | "...принизено битийното".Хм. :) |
]
Re: Приказка за седемте лули от Anton_Fotev на 31.12.2004 @ 00:32:24 (Профил | Изпрати бележка) | Бе добре го е казала Писана .
Всъщност в написаното от нея има мощен заряд интуитивна чувственост ... или чувствена интуитивност .
Не си играя на думи - има душа в написаното , има нещо намекнато , недоизказано и споделено на подсъзнателно ниво .
Пък и по начало такива малки , привидно семпли текстове се подчиняват на законите на поезията , а не на прозата , на съня и образа , а не на разкаването .
Честно казано - като го прочетох и вникнах - и ми стана едно такова сантиментално , меланхолично .
Или както веднъж казах на бъдещата си съпруга :
В мойте мисли
твоят образ се топи .
И те виждам детска и порочна
и те виждам вече не каквато си .
Мда , жените , умеещи да пишат по добре от мен ме карат да се чувствам и да реагирам шантаво .
|
| |