автор: yotovava

Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи.

Вечерям хляб със сол и лук
и всичко е така прекрасно –
тревата, ситният капчук,
очакването да пораснеш,

светулката, която бе
понякога случаен спътник,
изпраното след дъжд небе,
утихващият грозен тътен.

Открих ли смисъла дълбок –
частица от света да бъда?
Навярно тъй решил е Бог –
защото е добър и мъдър.