Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 4
Всичко: 846

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИмало едно време
раздел: Приказки
автор: lirik1

Имало едно време един природен край сайт с езера и блата, с литературни гори с поетични птици и славеи, с горди орли и хитри невестулки, със смоци и змии, като всеки край сайт. Един слънчев ден се самонарекъл литературен край сайт. И наистина, по едно време бил такъв, и се гордеел с
авторите си - стойностни кълвачи разказвачи, славеи поети, гарги хумористи, римушковци веселушковци, хайкуисти иб хайкуистки от сой ...
Но задухал някакъв източен вятър, дори североизточен, и започнал да охлажда страстите литературни и новопоникналите цветя. Завалели дъждове, проливни, зараждали се бури, дори смерч минал и заминал...
Този край сайт оцелял, но прихванал непозната болест, вирусна била, коронясала старите дървета - разказвачи и поети и римушковци веселушковци, а новопораслите цветя започнали да бледнеят, да линеят. На всичко отгоре запълзели смоци и змии, едните били безобидни, но другите - отровни. Първи се разбягали еднодневките, пеперудите, кандаринките, после и другите птици, било неуютно, ветровито и опасностите дебненели отвсякъде, останали само гаргите, рошавите, те били устойчиви като всички гарги, а новодошлите в този край сайт, доколкото още ги имало, били разстрелвани в полет от бракониери, бездарни и алчни бивши ловци.
И резерватът залинял, бил светъл край сайт, а се превръщал в миризливо блато. Всичко ново и напредничаво заглъхвало, така както ехото глъхне в дълбока и тъмна клисура.
Било все едно да хвърлиш камък в блато, чува се "пльок", и едни кръгове блатна вода се разширяват разширяват и изчезват...и настава една тишина... убийствена и непоносима за чувствителните души.
Та ставаше дума за един край сайт, който постепенно заглъхвал и бавно, но сигурно се фашиопредозирал.
Не не, там не горяли книги на площадите, просто заличавали профилите на пишещите и неполетели поетични птици, произведенения им, мислите им...
Били обвинявани в какви ли не смъртни грехове, но такива или "онакива", творенията им били плод на труд умствен, интелектуален, който не носил така желаните финикийски знаци от мнозина, но и непосилен за илитерати и непосветени.
И в края на краищата блатата в този роден край сайт се увеличили с едно повече, вместо да бъдат езерата с едно повече...
Но такива филми вече не се пожектирали по тези географски ширини, понеже нямало кой да играе в тях, и това което е
по-лошото, нямало и кой да ги гледа. А в блатото крякали новите социални жаби. Ама как крякали...
Но ги гледали, и ги слушали до очалгаряване, оглупяване и естествено, полудяване.
Да, имало едно време едно блато сайт, но това е съвсем друга приказка. И за друго време.
Когато ще има чисти рилски езера...


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.06.2020 @ 08:15:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   lirik1

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 50033
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Имало едно време" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Имало едно време
от Bockpece на 13.06.2020 @ 11:06:20
(Профил | Изпрати бележка)
Имало едно време една билка. В началото била лековита и винаги била радостна да помогне на тези, които имат нужда. Незнайно как обаче, може би от възрастта или от славата, която била добила, тя почнала неконтролируемо да се размножава и да задушва другите около нея. С една дума - превърнала се в плевел. Но това не било всичко. Почнала да увеличава количеството си, да се самопредлага и от лек се превърнала в отрова. Защото, както са казали древните Dosis sola facit venenum!. Но и това не било всичко, тази билка оплитала в себе си други като нея, за които не се знаело нищо и така станала още по-отровна. Това привлякло вниманието на Билкарите. Първо започнали да я плевят, но всяка сутрин малките плевелчета отново били оплетени около нея. Тогава взели решение да я изкоренят за известно време, а после ако имало нужда от нея, пак щели да я засеят. Но билката не могла да приеме това и още на следващия ден се видоизменила. Билкарите не разбрали, но другите билки, които тя задушавала я познали. Уведомили Билкарите, но те били ужасно заети и не взели мерки. Приказката не е свършила, защото билката-плевел отново се разраства и единственото спасение за другите билки е да сменят поляната и да я пазят в тайна от нея и от жужащите й осички.


Re: Имало едно време
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 02:11:44
(Профил | Изпрати бележка)
Имало едно време една анонимка в едно Царство на безвремието.Там времето било спряло. Там те, анонимката и нейните събратя и сестри, римушки веселушки, хайкуисти и хайкуистки, много, ама много се дразнели от един принц Неаноним Талантливий. Той не бил учител като тях, тоест не бил професионално деформиран, граматически. И ги вбесявал със свободомислието си и разкрепостените си писания, което му идело отръки, естествено. И започнали да се ровят в бельото му, надничали през прозорците му, пишели доноси до кого ли не, въобше всячески гледали да се отърват от него. И били много смели, защото били анонимни, скрити в нощтааа на анонимносттааа... и дебнели, дебнели. Те били низки души, но един слънчев ден си намерили Майстора. Бил обнародван Указ, от добрия син на старият Цар, който абдикирал изненадващо по болест. Този Указ забранявал анонимността като зловредно и позорно дело, с което и ги осъдил на вечно забвение.
А чашата с отрова дарява безсмъртие, но те това не го знаели, а и не можели да разберат, че не дозата правела отровата, а злобата. Човешката злоба, която ги разяждала бавно, но сигурно...

]