ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 757
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 757
 |  напряко
през замръзналото езеро
по-близо е краят на света
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Re: (без заглавие)" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: (без заглавие)
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 11:41:00
(Профил | Изпрати бележка) | Имало едно време една анонимка в едно Царство на безвремието.Там времето било спряло. Там те, анонимката и нейните събратя и сестри, римушки веселушки, хайкуисти и хайкуистки, много, ама много се дразнели от един принц Неаноним Талантливий. Той не бил учител като тях, тоест не бил професионално деформиран, граматически. И ги вбесявал със свободомислието си и разкрепостените си писания, което му идело отръки, естествено. И започнали да се ровят в бельото му, надничали през прозорците му, пишели доноси до кого ли не, въобше всячески гледали да се отърват от него. И били много смели, защото били анонимни, скрити в нощтааа на анонимносттааа... и дебнели, дебнели. Те били низки души, но един слънчев ден си намерили Майстора. Бил обнародван Указ, от добрия син на старият Цар, който абдикирал изненадващо по болест. Този Указ забранявал анонимността като зловредно и позорно дело, с което и ги осъдил на вечно забвение.
А чашата с отрова дарява безсмъртие, но те това не го знаели, а и не можели да разберат, че не дозата правела отровата, а злобата. Човешката злоба, която ги разяждала бавно, но сигурно... |
Re: (без заглавие)
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 02:17:29
(Профил | Изпрати бележка) | направо
през блатото вонящо
кряка жабокряк |
Re: (без заглавие)
от Lirik1 на 14.06.2020 @ 11:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | Имало едно време една анонимка в едно Царство на безвремието.Там времето било спряло. Там те, анонимката и нейните събратя и сестри, римушки веселушки, хайкуисти и хайкуистки, много, ама много се дразнели от един принц Неаноним Талантливий. Той не бил учител като тях, тоест не бил професионално деформиран, граматически. И ги вбесявал със свободомислието си и разкрепостените си писания, което му идело отръки, естествено. И започнали да се ровят в бельото му, надничали през прозорците му, пишели доноси до кого ли не, въобше всячески гледали да се отърват от него. И били много смели, защото били анонимни, скрити в нощтааа на анонимносттааа... и дебнели, дебнели. Те били низки души, но един слънчев ден си намерили Майстора. Бил обнародван Указ, от добрия син на старият Цар, който абдикирал изненадващо по болест. Този Указ забранявал анонимността като зловредно и позорно дело, с което и ги осъдил на вечно забвение.
А чашата с отрова дарява безсмъртие, но те това не го знаели, а и не можели да разберат, че не дозата правела отровата, а злобата. Човешката злоба, която ги разяждала бавно, но сигурно... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
