автор: pastirka

Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?

Вече и в църква не влизам, защото се моля
в трудни моменти, загубила глас, у дома.
Търся логичното, чужда на всякакви роли,
още се уча да меся деня си сама.

Минах през прага на много резета горчиви.
Знам че, залостен, ме чака добрият късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за шепичка смет.

Дявол ли спъна ме, ъгъл ли беше в душата,
криво скроен и останал за нея незрим?
Аз ще открия, заричам се, Боже, вратата!
После небето по братски със теб ще делим.