автор: pavlinag

кому е нужно това
да се впуснете като гладни тигрици
да захапете
изостаналата сърна
по изпънати мускули като спици
да наплюнчите
раната със ензими които разграждат плътта
да я блъскате
с тежките лапи на думите
глупавата сърна
дето своята болка и слабост показва
неочаквано
простотата ù злобно наказвате
като смазана
се търкулва пред ваште обиди на хълбок
на милостта ви остава
белия дроб със свистене поемайки въздух
а от кръвта ù покълват
жалки рими
като стихове се промъкват
и в маранята
край нея предсмъртно
потръпват