оглеждам се в утрото а телефонът мълчи
тихи мълнии изпълват екрана
времето е отмъстител за неслученото и недочаканото чакано
и пак телефон – разстрелва с празен сигнал
никакъв отговор за бъдещето
и там
както беше пусто
буцата в гърлото вдигна слушалката
помълчахме за всичко