автор: michi-san

Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки - цяла кохорта
и песента на два влюбени дрозда,
свили гнездо върху прогнилия пън.
Споменът за босите ми детски нозе
смущава сянката на стария орех
и тя се крие във вените на протрития калдъръм .
Всичко е, както бе някога,
само асмата е леко прегърбена ,
сякаш е болна от ишиас.
От прозореца счупен се вее перде непоръбено,
а веригата кучешка вие от бяс.
От стената ме дебне огледало прашасало:
„Спокойно ,това съм аз!
Дойдох само да проверя, дали на мама тестото е втасало.“
Тя така си замина с брашно по ръцете,
докато сипваше в лампата газ.

Слагам дърва в камината,
драсвам кибрит…
от мъртвата прах лумва огънят отведнъж…
Пак сме тримата -
мама,тате и между тях
свит на кълбо един малък мъж.