автор: Melpomeni

Когато те споходи любовта,
и погледи-стрели усещаш.
Събираш чуждите послания и
с тайна усмивка ги скътваш във сърцето.
И си казваш, смутено, че си вече
трудна за прегръщане, и трудна за разбиране...
Какво остава пък и за любов, това
на дневен ред, отдавна не е вече!
Но в сърцето остава да гори, страст
на въглени горещи, и да пише по стените на
душата: Винаги е време за обичане!
И харесването не е с работно време, за винаги със
теб го носиш, само малко променени сме,
без цвят в косата и с рамене,
натежали покрай грижите.
После правя крачката напред, към касата,
покупки да събирам и знам, че с мен
е моят мъж, подкрепа дава и разбиране!
После към дома поемаме, а той
пристъпва позабавен, някак странен,
и със сребро в косите, поизгърбен,
но колчанът му пълен е, със стрели, от
кестенявите къдрици!
Смутено ме поглежда и рамене повдига:
Труден съм за разбиране,
труден съм за прегръгщане,
но никога не е късно за любов,
никога, не е късно за обичане!