автор: TheEvilOne

"Откакто я няма
всичко си остана
така безнадежно,
така изпълнено с тъга..."

Събуждам се сутрин тъжен,
задъхан и смазан от таз самота.
Откакто я няма…
любовта ми се превърна
в болезнената надежда
да намеря късче светлина,
парченце топлина.
Защото тук при звездите
понякога е така…
мъртвешки студено и празно
и всичко е потънало във тъмнина.
И никой не ми казва къде е тя,
и всички остават безразлични
към мойта тъга.
От тогава нищо няма смисъл
и всички те имат вина.
Защо ме остави да държа
разбитото си сърце
във свойте ръце?
По-тъжен и по-тъжен
оставам защото никой
не успя да го събере.
Очаквам я за да вдъхне
отново живот на това печално сърце.
За да направи щастливо
отново това самотно дете.
Но тя така и не дойде...

. . . . . . . . . . . . . .

Искам да
променя нещо.
Нямам сили
да променя
каквото и да е.
По-далечен
и по-далечен
от себе си,
все по-близо
до разрушителната
нищета,
останал толкова
сам в безплътната болка.
Все така пленен
от жестоката й липса,
огорчен стоя.
Поредната сутрин
без нея до мен…
пореден чудовищен
черно-бял ден…
пореден сив залез…
Каква самота…
последната нощ
във своята черна
и плътна като тиня мъгла.
За пореден път се питам
къде ли е тя…