автор: pavli

Копнея. Пак. За нещо непознато.
То няма име, но си го усещам...
Изпълва ме с ухание приятно.
И чудно – цялата съм трепет...

Излъчвам светлина. И тя е топла.
Където писано е – да пристигне!
Пърхането на сърцето кротвам...
Любов в червено зарево намигва.

Златоткана мисъл тайничко вещае,
че ще извезя с формата на гълъб
прибоя на напиращите чувства...
Готов ли си да ме откриеш, скъпи?

© Павлина Петрова

Послепис: Да ме откриеш не е като да ме срещнеш...