Цветове разхвърлям по белите листа,
с очи галя гледка от прозореца,
а четката ми стърже сякаш над пръстта
и покрива с живот поредната страница…
Виждам път на светулка от снощния миг,
как изтлява в светлото на утринта,
а над града месец май в хармония твори
и на славеите се носи песента!
Днес облачно конче скри животворко
и със сивия си силует зави жълтата му снага,
вятърът засвири в клоните неуморно
и за кратко върна зимната тъга…
После пак омайно светна и засия,
понесе се красива на птица песента,
в зеница на дете и щастие видях,
от този шарен, шумен миг от пролетта!