автор: elsion

Стъпва по старите каменни плочи,
мислите - тежки и бавни.
Стъпва там, дето със шепот започва
тъмната гъста забрава.

Остър е въздухът. Въздухът реже
в ниското дрезгави сенки.
Стъпва и даже не ги поглежда.
Страх го е само от себе си.

Черна луната над него изгрява.
Всъщност луната я няма.
Облачни длани нощта разпиляват
в скръбна наметка на рамото.

Тихо под стъпките съхне тревата,
вехне безцветна поляна.
Тъкмо преди да потъне във мрака.
После и мракът го няма.