Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 3
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: Albatros
:: ZAGORA
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе, но само ако...
раздел: Поезия
автор: Elling

Ще бъда прохладната ти тайна,
ако ръцете ти имат смелост да ме прегърнат,
ще бъда нощта опасно омайна,
която твоите неизказани мисли ще сбъдне.

Ще осветявам всеки твой ден,
във който внезапно ти хрумне да се изгубиш,
ще съм разцъфтелия първи бадем
над главата ти, ако просто решиш да се влюбиш.

Ще съм чистата светлокожа роса
ако хукнеш толкова рано далече в тревите,
ще се удавя в твоята черна коса,
онази, на която завиждат дълбоко дори и реките.

Превъплъти ме в дяволски писък,
изтрий ме по-късно като недооформен пейзаж,
ще се родя пак - висок или нисък,
посока ще бъда или фалшиво бляскащ мираж.

Ще стана на лъв, койот или ястреб,
ще се превърна във какъвто поискаш тотем,
но за миг поне да бъда до теб
и веднъж, само веднъж да погледнеш във мен.

Тогава да завали последния дъжд,
а аз от погледа син, макар и превърнат в гранит,
ще пребъда като най-щастливия мъж,
полетял и изтлял в твоя неугасващ огнен зенит...


Публикувано от Administrator на 02.05.2020 @ 17:55:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Elling

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тихо Благовестие
автор: LeoBedrosian
472 четения | оценка 5

показвания 28921
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Ще, но само ако..." | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ще, но само ако...
от sliver на 10.06.2020 @ 12:39:50
(Профил | Изпрати бележка)
Леле! :))) Много си се разнежил, хах :) Един от куплетите особено ми харесва ;)


Re: Ще, но само ако...
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.06.2020 @ 12:22:11
(Профил | Изпрати бележка)
Вторият ли? Щото на мен първият ми е най-докаран :)
Благодаря ти ;)

]


Re: Ще, но само ако...
от sliver на 13.06.2020 @ 21:03:45
(Профил | Изпрати бележка)
Виж как знаеш :)))))

]


Re: Ще, но само ако...
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.06.2020 @ 12:54:50
(Профил | Изпрати бележка)
Бе, наши хора сме :))

]


RE: Ще, но само ако...
от mariq-desislava на 02.05.2020 @ 20:36:07
(Профил | Изпрати бележка)
Мъхът съм върху твоя камък,
с пръсти разтварям,
броня и лава
така дълбоки, че трябва
хилядолетия да съм тук сред живота.{}


RE: Ще, но само ако...
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2020 @ 13:26:46
(Профил | Изпрати бележка)
За достигането на ядката на истинската ни същност от друг човек, са нужни хилядолетия фини усилия... или само един кос поглед в най-неочакваната част на деня... Толкова старание полагаме да сме мистериозни в елементарните си възприятия, че сме ги издигнали на абсолютно незаслужено висок пиедестал. И сега стоим и гледаме с цялата вселенска тъга, която сърцата ни могат да поемат, нагоре и неутешимо въздишаме подир всяко отлитащо ято. Такава ужасяваща обреченост тегне над цялото ни съществуване...

]


RE: Ще, но само ако...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 03.05.2020 @ 10:15:35
(Профил | Изпрати бележка)
Ще... ще...
Да бъде!
Знам, че бъдещето ни се крие в нашето минало....моля, предай това на лирическия ти...
Поздрави, адаш! :-)


RE: Ще, но само ако...
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2020 @ 13:31:36
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, ако това бъдеще ще бъде това, което се подхилква от нискита храсталаци на миналото... Ще предам на лирическия, пък дано той да е по-голям късметлия от мен :)
Здравей, момиче кръстено на баба си, здравей :)

]