автор: Elling

Ще бъда прохладната ти тайна,
ако ръцете ти имат смелост да ме прегърнат,
ще бъда нощта опасно омайна,
която твоите неизказани мисли ще сбъдне.

Ще осветявам всеки твой ден,
във който внезапно ти хрумне да се изгубиш,
ще съм разцъфтелия първи бадем
над главата ти, ако просто решиш да се влюбиш.

Ще съм чистата светлокожа роса
ако хукнеш толкова рано далече в тревите,
ще се удавя в твоята черна коса,
онази, на която завиждат дълбоко дори и реките.

Превъплъти ме в дяволски писък,
изтрий ме по-късно като недооформен пейзаж,
ще се родя пак - висок или нисък,
посока ще бъда или фалшиво бляскащ мираж.

Ще стана на лъв, койот или ястреб,
ще се превърна във какъвто поискаш тотем,
но за миг поне да бъда до теб
и веднъж, само веднъж да погледнеш във мен.

Тогава да завали последния дъжд,
а аз от погледа син, макар и превърнат в гранит,
ще пребъда като най-щастливия мъж,
полетял и изтлял в твоя неугасващ огнен зенит...