автор: pastirka

Баснята на Лафонтен
" Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да повярвате, че даже
прав да си, щом слаб си ти,
за живот и за мечти
нямаш шанса сред стръвници.
Не, съвсемм не съм умница!
Казал го е преди мен
мъдрият Жан Лафонтен.

И така: В един поток
агънцето, скок подскок,
със наведена главичка
пиеше - какво? - водичка.
Но свирепият Вълчан
му подготвяше капан.
Да го хване той със лапа
и доволен да излапа.
С дрезгав глас го заговори:
- Мътиш ми водата, сори!
Затова ще те накажа!
Агнето, какво да каже,
почна да се оправдава.
- Как така, недей, не става!
Аз зад теб отпих водата.
Ето, погледни следата!
- С този номер - не на мен! -
викна Вълчо разгневен.
Няма хитростта да мине!
Помниш ли, преди година
са те чули да говориш
клевети? Нима ще спориш?
- Аз не бях родено, даже,
майка ми ще го докаже!
- Е, тогава твоят брат
е пред мене виноват!
- Брат си нямам, разбери!
С тез измислици се спри!
- Но роднини и овчари
имаш! И са ти другари!
Най-добре е да мълчиш!
Дойде ден да си платиш!
Хукна агнето в уплаха.
Лапи хищни две го спряха,
щом злосторникът го стигна.
Без окото му да мигне,
Вълчо тръгна към гората
с крехко агънце в устата.

Тук поуката остава:
Хищник правда не признава!
А от поговорка знаем,
че, дори да си мечтаем,
Вълчо нрава не мени.
По-далече остани
ти от зъбите му остри!
Запомни, че вълк не пости!