автор: poligraf

Луната двурога - във облак се гуши,
с ноти замесват петлите деня,
в жарта - горунът подсмърча и пуши,
казанът вие подобно лютня.

В постройчица стара от поп некадена,
от ранни зори - олтар и нирвана,
там богът един - лют, нехуманен -
на дълбокото къкри в казана.

Зората стоглава - наточила зъби,
сръчно разкъсва облак след облак,
текнал е вече в чучура наръбен
богът парлив със жаркия облик.

Там хорица разни - с закваска от трици,
съдбите им - крила изпочупени,
но капне ли той - развързват езици,
жив дявол са с него подкупени.

Събличат неволи, изплюват задръжки,
душата - амеба разтечена,
до сол разчупили черупките крехки -
леят в несвяст до капчица вечност.