автор: 0805

Едно е да говориш, че обичаш планината
и да я гледаш само през прозореца,
да се радваш на зеленината ѝ,
да си представяш колко е красиво горе
на върха, където всичко е високо –
и чувствата, и мислите, и погледът,
където вятърът е влюбен господ,
а небето е омайваща прахосница.
Да искаш да вървиш по тайните пътеки,
да се превърнеш в минзухар
и да прегърнеш незабравка,
да помиришеш сняг и слънцето да свети
така, че да танцуват всички водопади.

Едно е да говориш, че си влюбен във морето,
от пяната му всеки ден да раждаш Афродити,
да вдишваш жадно аромата на сърцето му,
да пиеш хоризонта, мечтите ти да са кристално сини,
високи кули да строиш от стари спомени и чувства,
да ги обграждаш с обещания от сол, вода и пясък,
да повярваш в тишината му, в душата му да се отпуснеш
и да знаеш, че без него си еднокрил самотен гларус.

Едно е...
Друго е да ме обичаш.