автор: tearfly

изпива триста тишини в полунощ
всяка от тях образува в тялото му дълга река
а после му поникват крила и започва да свети
и така
когато всички спят
отива да я целуне
на друга планета и в друг свят
докато лети – боли
размахът на крилата му закрива луната и целия млечен път
каца там където прозорецът винаги е отворен и цъфтят портокали в сънищата
тя прилича на гора но не е
мърка под носа си и се усмихва
после разлюлява клони и цъфти
тогава той целува цветчетата ѝ
а после се връща обратно – ранен по устните
но щастлив
а сърцето му винаги открива обратния път